Толкова малко
Светът ще се скърши от завист и злоба,
пропи се земята с изплакана сол.
Човекът си мери успеха по джоба,
забравил, че утре отива си гол.
Кому е нужна тази сляпа суета,
ако вечер заспиваме в ледено ложе,
свели до глезени свойта глава,
защото изправени вече не можем?
Синее сърцето в прозрачни окови,
мечтае за слънце, за нежност и страст
и биещо в ритъм на дивни любови
да плува в море от божествен романс.
Но, времето безмилостно тиктака.
Стопява бури, превръща ги в спомени.
Все по – светъл преражда се мрака.
Обич ухажва надежди разголени.
Дните ни трябва да бъдат красиви,
напук на живота – фалшив и суров.
И, колко трябва ни да сме щастливи –
малко парченце душа... и любов!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
