Светът ще се скърши от завист и злоба,
пропи се земята с изплакана сол.
Човекът си мери успеха по джоба,
забравил, че утре отива си гол.
Кому е нужна тази сляпа суета,
ако вечер заспиваме в ледено ложе,
свели до глезени свойта глава,
защото изправени вече не можем?
Синее сърцето в прозрачни окови,
мечтае за слънце, за нежност и страст
и биещо в ритъм на дивни любови
да плува в море от божествен романс. ...