25 авг. 2013 г., 17:26  

Топла зимна обич

888 0 0

 През зимата, в топлите дрехи обгърната,

как искам тогава до теб да се сгуша.

Замръзнала нежност, от обич възвърната,

отново сърцето горещо да слуша.


През зимата, в тежки ботуши обута,

как искам да крачим в преспите снежни.

А в топлата стая да легнеш ми в скута,

отново да бъдем един с друг по-нежни.


През зимата, дишаща в мекия шал,

как искам да чувствам сладко ухание.

Виждам те в бурите по-възмъжал, 

всяка целувка е зимно дихание.


През зимата пак ръкавиците кожени

щом аз изгубя сред белия сняг,

мойте ръце в твойта длан са положени

и дългата зима как топла е пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...