22 дек. 2020 г., 11:39

Топлина в мръсно време

1.4K 0 0

 

В днешно време - обстоятелства много.

Явления, които съпътстват нашия живот.

Но има едно, що държи внимание строго,

сравнено е от мнозина с Всемирния потоп.

Няма година откак ни удари,

а разклати ни из основи... Като трус!

За много душици, знаем, попари...

Символ на власт, а всъщност вирус.

И събуди разни мъченици,

плъзнали в домашен уют,

заредиха се килери, хладилници,

медици-стажанти направиха дебют.

Паника обхвана големия град,

смут дълбок в човешката душа.

Не допусна в дома си братът брат,

целувката бе сравнена с болестта.

А на село, ето, цари тишина,

чуват се само отмерени стъпки,

върволица от хора със скрити лица,

катафалка дрънчи по разни дупки.

 

*

Защо се страхуваме?

Болести винаги ще има,

нещастията не се броят!

Контрол над нас никой няма,

уви, собствените ни мисли,

които се роят.

Така ли ще продължава?

Смъртността расте,

душици страдат от страх,

бабичка пред телевизор нокти гризе,

по масата ѝ чинии събират прах.

А смехът къде се дяна?

Къде е топлината, разтапяща лед?

Къде е онази капчица мед,

плавно разляна,

в чая на любим човек?

 

*

Затуй у време гнусно, болнаво,

облечено във вопли,

нуждаем се от нещо хубаво и харно,

хе така, да ни стопли!

А Декември чукна календара,

дойде с мъгла и порои,

и докато от чайника излиза пара

ще Ви река: Вие сте герои!

Този стих е за Вас,

които се трудите неуморно!

А този ред за Вас,

които обичате свободно!

Поглед дръжте винаги високо

и нека волята Ви идва от дълбоко!

 

*

Навремето дядо ми каза,

че силен е този,

който е падал поне веднъж!

И с всяка сълза, която отрони,

изправил се многократно,

става могъщ!

Страхът държи като в мрежа,

смразява сърцето,

ограничава действия волеви.

Затова, заредени с надежда,

наддайте празничния вик!

Нека аз съм Вашата прежда,

която стопля крака в терлик.

 

*

Може и въздушно

на някой да се стори...

 

И все пак, великодушно,

нека си повтори:

Нищо не ще ни събори!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миро Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...