1 дек. 2013 г., 13:41

Топлите светлици

851 0 20

 

 

 

          Любовта, като крило на

                                                     жар-птица,

          ако ти опърли просребрелия

                                                            перчем

          и отлитне, отнасяйки едни

                                                           зеници,

          тръсни глава, не изстивай

                                                       вцепенен!

 

          Не разравяй като сляпата

                                                          къртица

          стените на тъмния студен

                                                               тунел,

          не хлъзгай се по тях в

                                мокротата от сълзите,

          прекрачи веднъж ... и пак -

                                             опипом поел ...

 

          И се вглеждай все напред -

                                                              натам,

          където би съгледал едни

                                                        звездици,

          дали ще са нейните -

                                                           не знам,

          но зная, спасение са ти

                                    топлите светлици ...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много, много ми хареса!
  • Пак се върнах на този стих

    "Любовта, като крило на жар-птица,
    ако ти опърли просребрелия перчем
    и отлитне, отнасяйки едни зеници,
    тръсни глава, не изстивай вцепенен!"

    !!!

    Колко е истина... и колко е трудно за постигане... и колко дълго после човек е вцепенен...
  • Завинаги запази тази светлина в душата си, приятелю, и ще пребъдеш!
  • Твориш прекрасно! Този стих е като светлината в душата ми! Поздрав, приятелю!
  • Благодаря, Сан! Привети с усмивка!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...