Топлите светлици
Любовта, като крило на
жар-птица,
ако ти опърли просребрелия
перчем
и отлитне, отнасяйки едни
зеници,
тръсни глава, не изстивай
вцепенен!
Не разравяй като сляпата
къртица
стените на тъмния студен
тунел,
не хлъзгай се по тях в
мокротата от сълзите,
прекрачи веднъж ... и пак -
опипом поел ...
И се вглеждай все напред -
натам,
където би съгледал едни
звездици,
дали ще са нейните -
не знам,
но зная, спасение са ти
топлите светлици ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
