Dec 1, 2013, 1:41 PM

Топлите светлици

  Poetry » Love
856 0 20

 

 

 

          Любовта, като крило на

                                                     жар-птица,

          ако ти опърли просребрелия

                                                            перчем

          и отлитне, отнасяйки едни

                                                           зеници,

          тръсни глава, не изстивай

                                                       вцепенен!

 

          Не разравяй като сляпата

                                                          къртица

          стените на тъмния студен

                                                               тунел,

          не хлъзгай се по тях в

                                мокротата от сълзите,

          прекрачи веднъж ... и пак -

                                             опипом поел ...

 

          И се вглеждай все напред -

                                                              натам,

          където би съгледал едни

                                                        звездици,

          дали ще са нейните -

                                                           не знам,

          но зная, спасение са ти

                                    топлите светлици ...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много, много ми хареса!
  • Пак се върнах на този стих

    "Любовта, като крило на жар-птица,
    ако ти опърли просребрелия перчем
    и отлитне, отнасяйки едни зеници,
    тръсни глава, не изстивай вцепенен!"

    !!!

    Колко е истина... и колко е трудно за постигане... и колко дълго после човек е вцепенен...
  • Завинаги запази тази светлина в душата си, приятелю, и ще пребъдеш!
  • Твориш прекрасно! Този стих е като светлината в душата ми! Поздрав, приятелю!
  • Благодаря, Сан! Привети с усмивка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...