19 нояб. 2004 г., 10:54

Топлият вятър

966 0 0

Какви морета, какви криле - любима!
Издига ни топлият вятър, който от снощи
се спусна от хълма.
Понесе ни леко над широки градини,
над тесни лета ни понесе…
Кой ми разказваше за ранната зима
в очите?
Виж!
Отмина времето яростно
на смяната на слънце с луна -
двете светила си светят
причастно
на мястото между тук и сега.
А как обичам, да те обичам.
Как обичаш, да ме обичаш.
Как обичаме, да се обичаме.
Извън
камък надгробен,
извън
ограничената цел,
просто, без нищо в ръцете.
Да се обичаме,
понесени

Вятърът снощен вее от хълма

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...