Какви морета, какви криле - любима!
Издига ни топлият вятър, който от снощи
се спусна от хълма.
Понесе ни леко над широки градини,
над тесни лета ни понесе…
Кой ми разказваше за ранната зима
в очите?
Виж!
Отмина времето яростно
на смяната на слънце с луна -
двете светила си светят
причастно
на мястото между тук и сега.
А как обичам, да те обичам.
Как обичаш, да ме обичаш.
Как обичаме, да се обичаме.
Извън
камък надгробен,
извън
ограничената цел,
просто, без нищо в ръцете.
Да се обичаме,
понесени

Вятърът снощен вее от хълма