Nov 19, 2004, 10:54 AM

Топлият вятър

Poetry

962 0 0

Какви морета, какви криле - любима!
Издига ни топлият вятър, който от снощи
се спусна от хълма.
Понесе ни леко над широки градини,
над тесни лета ни понесе…
Кой ми разказваше за ранната зима
в очите?
Виж!
Отмина времето яростно
на смяната на слънце с луна -
двете светила си светят
причастно
на мястото между тук и сега.
А как обичам, да те обичам.
Как обичаш, да ме обичаш.
Как обичаме, да се обичаме.
Извън
камък надгробен,
извън
ограничената цел,
просто, без нищо в ръцете.
Да се обичаме,
понесени

Вятърът снощен вее от хълма

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0