Nov 19, 2004, 10:54 AM

Топлият вятър

  Poetry
968 0 0

Какви морета, какви криле - любима!
Издига ни топлият вятър, който от снощи
се спусна от хълма.
Понесе ни леко над широки градини,
над тесни лета ни понесе…
Кой ми разказваше за ранната зима
в очите?
Виж!
Отмина времето яростно
на смяната на слънце с луна -
двете светила си светят
причастно
на мястото между тук и сега.
А как обичам, да те обичам.
Как обичаш, да ме обичаш.
Как обичаме, да се обичаме.
Извън
камък надгробен,
извън
ограничената цел,
просто, без нищо в ръцете.
Да се обичаме,
понесени

Вятърът снощен вее от хълма

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...