Топъл вятър
Топлият вятър
погали лицето ми,
разроши косата ми
и тъй, той подсети ме
за странното време,
в което живеем,
на странни промени
и странни явления...
Промени във времето,
живота, народа ни
и колко е преходно
всичко в природата...
До вчера унесени
в различни мечтания,
днес сме пренесени
в жертва незнайна нам...
На всякакви дребни
човешки желания,
жестоки потребности
и душевни изпитания...
Здравей, о, Мечтателю!
Ти носиш последната
орис - теб дадена.
Тя е - Надеждата!!!
Вътре - дълбоко е...
И никой, и никога
не ще ни отнеме я!!!
И топлият вятър,
дори и най-странният,
ще топли сърцата ни
навред по земята ни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Желев Все права защищены
