24 feb 2008, 21:25

Топъл вятър 

  Poesía
774 0 3

 

 

 

Топлият вятър
погали лицето ми,
разроши косата ми
и тъй, той подсети ме
за странното време,
в което живеем,
на странни промени
и странни явления...
Промени във времето,
живота, народа ни
и колко е преходно
всичко в природата...
До вчера унесени
в различни мечтания,
днес сме пренесени
в жертва незнайна нам...
На всякакви дребни
човешки желания,
жестоки потребности
и душевни изпитания...

Здравей, о, Мечтателю!

Ти носиш последната

орис - теб дадена.

Тя е - Надеждата!!!

Вътре - дълбоко е...

И никой, и никога

не ще ни отнеме я!!!

И топлият вятър,

дори и най-странният,

ще топли сърцата ни

навред по земята ни...

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??