5 мар. 2008 г., 10:42

Топъл вятър 3

894 0 4

На тавана под гредите
светеше забравена лампа,
качих се за старите касови книги
и я видях, ключа и щракнах…

Тя угасна... После пак я светнах.
Огледах се наоколо. Найлонова чанта
с тетрадки и папки стоеше в прахта...
Оставена от мен отдавна, отдавна,
бе  изоставена там от много лета...
Разлистих едната тетрадка
и стихове мои видях, писма със марки....
Зачетох се, разтворих папка след папка…
заредиха се спомени  жарки...
Като топъл вятър ме обгърнаха,
на крилата си те ме поеха,
във годините назад ме върнаха
и чувства стари ме обзеха.

Взех старата найлонова чанта
и надоло закрачих със нея…
Седнах удобно на дивана,
а топлият вятър отново завея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,но...нещата са такива каквито са...А и аз пиша това което чувствам и без да редактирам...какво да се прави-такъв съм си...р А и това са Откровения...а не конкурс ...
  • Хубава идея, но някак си много се повтаряш.
  • Ще останат спомени-това може би е най-голямата награда.Хубава,много хубава идея.
  • Идеята ти е чудесна, но не е пресъздадена добре!
    Опитай да го пооправиш!
    Знам, че можеш!'
    Успех!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...