5 mar 2008, 10:42

Топъл вятър 3

  Poesía
904 0 4

На тавана под гредите
светеше забравена лампа,
качих се за старите касови книги
и я видях, ключа и щракнах…

Тя угасна... После пак я светнах.
Огледах се наоколо. Найлонова чанта
с тетрадки и папки стоеше в прахта...
Оставена от мен отдавна, отдавна,
бе  изоставена там от много лета...
Разлистих едната тетрадка
и стихове мои видях, писма със марки....
Зачетох се, разтворих папка след папка…
заредиха се спомени  жарки...
Като топъл вятър ме обгърнаха,
на крилата си те ме поеха,
във годините назад ме върнаха
и чувства стари ме обзеха.

Взех старата найлонова чанта
и надоло закрачих със нея…
Седнах удобно на дивана,
а топлият вятър отново завея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,но...нещата са такива каквито са...А и аз пиша това което чувствам и без да редактирам...какво да се прави-такъв съм си...р А и това са Откровения...а не конкурс ...
  • Хубава идея, но някак си много се повтаряш.
  • Ще останат спомени-това може би е най-голямата награда.Хубава,много хубава идея.
  • Идеята ти е чудесна, но не е пресъздадена добре!
    Опитай да го пооправиш!
    Знам, че можеш!'
    Успех!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...