20 окт. 2012 г., 11:34

Торнадото в мен 

  Поэзия » Философская
772 0 2
Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен.
Скучни проблеми - битови. Стресът да е премерен.
Без нужда от байпас в сърцето. Ритъмът - спокоен.
Нека е малко лежерен. На тихи обороти настроен.
По зъбери и чукарите на живота - катерех се.
Мъкнех тежки амбиции. Идеите щури. Борех се.
Падаха с грохот канари! Не дребни камъчета!
Високи кули строях си. Не просто "замъчета"! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Камазовска Все права защищены

Предложения
: ??:??