Торнадото в мен

Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.

А исках да имам живот - както на всички. Умерен.
Скучни проблеми - битови. Стресът да е премерен.
Без нужда от байпас в сърцето. Ритъмът - спокоен.
Нека е малко лежерен. На тихи обороти настроен.

По зъбери и чукарите на живота - катерех се.
Мъкнех тежки амбиции. Идеите щури. Борех се.
Падаха с грохот канари! Не дребни камъчета!
Високи кули строях си. Не просто "замъчета"!

Остри тръни краката режеха. Кървави раните.
Нагло летях към звезди. И падах в пропастите.
Издигах вятърни мелници. Подчиних ветровете.
Дръзка и луда-мелех "зърната". На греховете.

Прелъстих Ангели белокрили. Каква мръсница!
На бал в Ада - покръстих Дявола. Еха! Светица!
Океани плувах. Няма златна рибка! Нито костица.
Над гори Тилилейски летях. Няма и Жар птица?!

Минаха години. С кални ботуши Съдбата ме гази.
Животът окраде ме - пълни шепи. Мечтите - погази.
Дъждове на Времето - пожари огнени потушиха.
Хората? Кралски плащ и усмирителни ризи шиха.

Слагах чувствата на депозит. Не носеха дивиденти.
Залагах на акциите на разума. Но имах конкуренти.
На абордаж ме нападаха - Човешка подлост, Злоба.
Приятели-лицемери копаха ми предателски гроба.

Уморена. От вечни, нескончаеми битки с Късмета.
Уморена. С глупости да се боря. Свалих Амулета.
Загубих Вярата. Идеали? Абсурди са те. И Утопия.
Кръстоносен поход? Его ли? Суета. Вече История.

Сега от друг, Боже, ще искам Милост. Опрощение.
На Кръста разпнах я аз. И без право на мнение.
Тя изпи до дъно Горчивата чаша. С презрение...
Грешките? Ще платим тях - само със Изкупление!

На Торнадото - Храм! И тъмен Олтар ще издигна...
Не псалм! Стихове ще пиша - вулкан ще изригна!
За Душата. Библия - от строфи и рими. Нова Вяра!
Дано прости Греха! И човешката ми поквара.

На тих пристан да отведе, най-после!

ТОРНАДОТО В МЕН!