Тостът на живота
ТОСТЪТ НА ЖИВОТА
На масата с две чаши вино
и аз сама - без гост,
днес за времето отминало,
за дните ни ще вдигна тост.
Когато младите ни страсти
като клада ни изгаряха до прах
и покорна и изпепелена аз не спах.
И косите смугли всяка нощ
на рамото или гръдта ти
събуждаха момчешката ти мощ,
като вулкан изригващ страсти.
В отдаденост един на друг,
под покрива на своя дом,
човек, родител и съпруг -
извая ни природният закон.
Днес тостът е за мъдростта,
старо е във чашите и виното,
като светът отворил с любовта
пътя ни напред в годините.
И както слънцето на всички свети
и реката от водава си не пие,
не ядат дърветата от плодовете си,
и цветятя аромата си не крият,
така сме с тебе ние -
единна брънка от вселената,
щом нашето единствено дихание
е нейно прелестно създание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
