22 мая 2006 г., 09:36

Това е играта 

  Поэзия
660 0 5
Защитникът му пуска топката.
И той я спира за да продължи напред.
Защитникът от другия отбор го дърпа
и крещи в ушите му с все сила.
Първи лакът! Втори в бъбреците!
Той продължава, но го боли...
Публиката реве.
Какво разбира тя от болка?!
Пред него са двама.
Следят го с вълчите си погледи.
Готови са!
- Сега! – крещи по–едрият.
Здрав удар!
Вече е в краката им, а те го тъпчат...
И топката е надалече.
-Чисто! Ставай! - вика съдията.
Чисто ли?
Потни, болни сълзи.
И пак се изправя.
Това е играта.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??