22.05.2006 г., 9:36 ч.

Това е играта 

  Поезия
680 0 5
Защитникът му пуска топката.
И той я спира за да продължи напред.
Защитникът от другия отбор го дърпа
и крещи в ушите му с все сила.
Първи лакът! Втори в бъбреците!
Той продължава, но го боли...
Публиката реве.
Какво разбира тя от болка?!
Пред него са двама.
Следят го с вълчите си погледи.
Готови са!
- Сега! – крещи по–едрият.
Здрав удар!
Вече е в краката им, а те го тъпчат...
И топката е надалече.
-Чисто! Ставай! - вика съдията.
Чисто ли?
Потни, болни сълзи.
И пак се изправя.
Това е играта.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??