May 22, 2006, 9:36 AM

Това е играта

  Poetry
823 0 5
Защитникът му пуска топката.
И той я спира за да продължи напред.
Защитникът от другия отбор го дърпа
и крещи в ушите му с все сила.
Първи лакът! Втори в бъбреците!
Той продължава, но го боли...
Публиката реве.
Какво разбира тя от болка?!
Пред него са двама.
Следят го с вълчите си погледи.
Готови са!
- Сега! – крещи по–едрият.
Здрав удар!
Вече е в краката им, а те го тъпчат...
И топката е надалече.
-Чисто! Ставай! - вика съдията.
Чисто ли?
Потни, болни сълзи.
И пак се изправя.
Това е играта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...