може и да не си сред нас вече,
но обичта ми към теб не е спирала
и всяка вечер гледам звездното небето,
за да си спомня блясъкът в очите ти
като ми говореше как си прекарала деня си.
капчици дъжд падат плавно над тялото ми
и чувствам как небето плаче вместо теб.
знам, тялото ти не издържа на тежестта на живота,
гледам те - там, лежаща, безпомощна в болничното легло,
ти предпочете да направиш последните си спомени,
докато не свършат песечинките на пясъчния часовник.
може би подарявайки ти част от сърцето си ...