може и да не си сред нас вече,
но обичта ми към теб не е спирала
и всяка вечер гледам звездното небето,
за да си спомня блясъкът в очите ти
като ми говореше как си прекарала деня си.

капчици дъжд падат плавно над тялото ми
и чувствам как небето плаче вместо теб.
знам, тялото ти не издържа на тежестта на живота,
гледам те - там, лежаща, безпомощна в болничното легло,
ти предпочете да направиш последните си спомени,
докато не свършат песечинките на пясъчния часовник.

може би подарявайки ти част от сърцето си
мислех, че ще възвърнеш надеждата за живот,
ала твоето желание бе, да видиш 
как капчиците дъжд замръзват 
и се превръщат в кристални снежинки.
тихичко смъртта от мен те открадна,
когато небето изпълни последното ти желание.

и знам, че не съм много поетичен,
но искам за последно да ти кажа
това кратко стихотворение:
"обичам те."