19.07.2018 г., 0:10

Това, което ми остана от теб

1K 1 0

може и да не си сред нас вече,
но обичта ми към теб не е спирала
и всяка вечер гледам звездното небето,
за да си спомня блясъкът в очите ти
като ми говореше как си прекарала деня си.


капчици дъжд падат плавно над тялото ми
и чувствам как небето плаче вместо теб.
знам, тялото ти не издържа на тежестта на живота,
гледам те - там, лежаща, безпомощна в болничното легло,
ти предпочете да направиш последните си спомени,
докато не свършат песечинките на пясъчния часовник.


може би подарявайки ти част от сърцето си
мислех, че ще възвърнеш надеждата за живот,
ала твоето желание бе, да видиш 
как капчиците дъжд замръзват 
и се превръщат в кристални снежинки.
тихичко смъртта от мен те открадна,
когато небето изпълни последното ти желание.

 

и знам, че не съм много поетичен,
но искам за последно да ти кажа
това кратко стихотворение:
"обичам те."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hunter Rose Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...