Това, което не ти казах, когато си тръгнах...
"Любовница на свободата съм."
Не понесох туй що ми даде ти.
За себе си мислех, но не и за теб...
И просто те оставих сам-самин.
Не можех да приема любовта ти
и да ти се отдам. Бях лоша ученичка.
За чувството на което ме научи ти.
Прости. Тръгнах да летя без теб, уви.
Сега обаче разбрах. Почувствах го.
След не знам колко време. Не помня.
Липсваш ми и те обичам. Много, много.
Каква глупачка и егоистка съм, разбрах.
Ти беше с мен и ме обичаше, но аз избягах.
Загубих те и чак сега признавам съжалявам.
Ще ми се да върна времето назад и да ти кажа:
Бях любовница на свободата. А сега съм твоя.
***
Вече не ме е страх от затвора. В него съм отдавна.
Откакто те оставих там, където ти не би ме оставил.
Сам остана ти. Поисках без теб да търся свободата.
И в желанието си да не ме затворят - затворих се сама.
"Любовта е свобода." Съжалявам, че не те разбрах.
Че избягах от любовта. От твоята и моята...
Но най-вече, че те пуснах, без да те попитам,
без ти да го поискаш и дълго време от срам
не се завърнах. Че от страх и его не останах.
Взех решение за двамата. А не биваше - щом не те
те осъзнавах. Сега, където и да си ти - те моля.
Вземи своето решение. И знай, че където и да съм
те помня постоянно. Помня гласа ти, значението ти.
Как ме обичаше. Как ме викаше. Че беше живота ми.
Който изгубих. Че аз бях твоя. Че загубих себе си и тебе.
Че на вятъра изхвърлих всичко, че исках да изпразня
сърцето си и твоето също. Че исках да не те обичам,
както и ти мен. И така изглеждаше. Постарах се за това.
Съжалявам че не ти показах истината,
че и за себе си очите си затворих.
Сега аз те викам, следвайки следите ти -
Остани. Остани. Остани...в сърцето ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тита Все права защищены
