Tова ли бе краят?
Къде си сега, дори аз не зная!?
Добре ли си с нея, това ли бе краят?
Нима ме забрави толкова лесно
и нашите болки изтри ти нечестно.
Само Яворът помни там нашите срещи,
със сърце издълбано там някъде без име.
Aз дадох ти моето, ти го пречупи,
без капка милост красотата му погуби.
Дали ме забрави или аз съм онази,
която във всяка виждаш
и така не можа да забравиш.
Това ли бе краят - крещя в тъмнината
и нищо не виждам, върни ми светлината!
Аз искам да дишам, отново да се смея,
без вени да прерязвами и забравям,
че живея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивет Андреева Все права защищены
