Огледай се, любов! Кога посърна,
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,
очите ти – помръкнали луни.
Въртиш дома, (а беше просто къща),
градината помилваш я – цъфти,
сивееш ти и рядко те прегръща,
с плам неподправен залезът. Лети
при други онзи вятър непокорен,
в косите ти посипал ранен скреж...
Цветче си ти – изтръгнато, от корен,
а колко още можеш да дадеш. ...