Звезди проблясват тихо в мрака
разхлаждани от нощен бриз,
а порива самотен чака
като мъничък зелен филиз...
А боса стъпваш под звездите,
в омаята на нощна песен
защо ли, Музи ,още спите
заровени сред древна плесен???
... Отекват стъпки сред полята
леко бризът ги погали,
след тях обръщат се цветята
тебе в утрото познали...
... И идва сънена зората,
и цвете сънено видях
видях и тебе сред цветята,
най-красивото от тях!
© Методи Стоименов Все права защищены