Звезди проблясват тихо в мрака

        разхлаждани от нощен бриз,

        а порива самотен чака

        като мъничък зелен филиз...

       А боса стъпваш под звездите,

       в омаята на нощна песен

       защо ли, Музи ,още спите

       заровени сред древна плесен???

      ... Отекват стъпки сред полята

      леко бризът ги погали,

      след тях обръщат се цветята

      тебе в утрото познали...

    ... И идва сънена зората,

   и цвете сънено видях

   видях и тебе сред цветята,

   най-красивото от тях!