13 авг. 2007 г., 19:49

ТОВА СЪМ

897 0 15
По-дълбоко от злато не мога да сляза,
по-високо от птица не ще полетя.
Душата ми може да обича и мрази...
Нормална човешка душа...

В църква се кръстя, ала храма си нося...
Пот и сълзи милват мойто лице...
Когато не знам задавам въпроси...
Имам прекрасно дете...

Мога да бъда със скитника скитник,
със страдащият - да тъжа...
Звездите за стиховите някога питам.
Ранява ме  - низостта...

Раздавам се целият безрезервно.
Нерядко дори и греша.
Не обичам да се обличам модерно...
Любима тема - смъртта...

Всъщност не съм по-различен от всички.
В тоалетната ходя сам...
Когато цитирам ползвам кавички...
Думите си - на вас ще дам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От храма до тоалетната!!!
  • Моите поздравления!!! Чудесна творба!!!
  • Прекрасен стих!!! и ...много труден!
  • Откровенността ти милва душата и пронизва сърцето!!!
    Бъди Ти !!!
    Прекрасен стих,Вальо!!!
  • Нова съм в този сайт и попаднах първо на Вашите произведения,които ме накараха да потръпвам на всяка дума.Замислих се,че моите произведения/ако мога така да ги нарека/бледнеят пред Вашите!Никога не съм чела толкова красрви и истински думи. Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...