13 июн. 2010 г., 21:09

Това, за което си струва

1K 0 4

Има неща, за които си струва

да плачеш понякога с едри сълзи.

Болки, които сърцето диктува,

рани, които до края търпим.

Има неща, без които не можем

да живеем живота си - труден, суров.

Затова се стараем, макар невъзможно,

да пръскаме радост, да има любов.

Има неща, със които не трябва

да се сбогуваме вечно, дори да боли.

Да ги стискаме силно и пазим тогава,

когато душата отвътре гори!

Има хора, с които не искаме

да се разделяме никога, чак до смъртта.

Но колко ли дълго е нашето "всякога",

да каже не върна се друг досега.

Изгубиш ли нещо, тръгни да го търсиш,

преследвай го вечно по тази земя!

И когато го стигнеш, недей да го губиш,

преживей я със него дори и смъртта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Красимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • tanyavd Много ти благодаря за прекрасните думи на всяко мое произведение! А колкото до отзивите, всеки си има вкус, а и съм останала с убеждението, че повече отзиви има на произведения, на хора с доказани имена и до известна степен това е разбираемо. Аз самата също пиша, само когато нещо ме разтърси, или ме впечатли много! Поздрави и отново благодаря!
  • Изненадана съм, че след такива стихове има толкова малко отзиви. Поздрави!
  • споделям...да.
    чудесно поетично послание...
  • Струва си - Да!
    Хубав стих и мъдро послание!
    Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....