Нещо странно се случва с мен,

нещо, което не мога да проумея и ме мъчи всеки ден.

Какво е това, което изпитвам, постоянно аз се питам...

Любов ли е или омраза, не знам...

но е нещо, което ме изпълва със срам.

Чувствам разочарование и слабост...

a вече дните ми не са изпълнени с радост.

Сякаш няма да се върне старото време

 и всичко, което чувствам е като едно тежко бреме...

Дори и сърцето ми се свива,

не мога да дишам - дъхът ми секва (спира).

Загубих способността си да мисля

и само се опитвам да вникна в проблема.

Губя връзката с външния свят

и се затварям в себе си, в един собствен свят.

Искам да заплача, но не мога,

искам да живея - но вече и това не умея.

Лесно е да захвърля всичко на една страна,

лесно е да кажа, че за нищо не ми пука,

но съвестта остава нечиста, а сърцето с дупка.

Разтревожена за всичко, без да има някаква логика.

Искам спокойствие, да не мисля за това,

да  можех само да се оттърся от този товар!!!