Нещо странно се случва с мен,
нещо, което не мога да проумея и ме мъчи всеки ден.
Какво е това, което изпитвам, постоянно аз се питам...
Любов ли е или омраза, не знам...
но е нещо, което ме изпълва със срам.
Чувствам разочарование и слабост...
a вече дните ми не са изпълнени с радост.
Сякаш няма да се върне старото време
и всичко, което чувствам е като едно тежко бреме...
Дори и сърцето ми се свива,
не мога да дишам - дъхът ми секва (спира).
Загубих способността си да мисля
и само се опитвам да вникна в проблема.
Губя връзката с външния свят
и се затварям в себе си, в един собствен свят.
Искам да заплача, но не мога,
искам да живея - но вече и това не умея.
Лесно е да захвърля всичко на една страна,
лесно е да кажа, че за нищо не ми пука,
но съвестта остава нечиста, а сърцето с дупка.
Разтревожена за всичко, без да има някаква логика.
Искам спокойствие, да не мисля за това,
да можех само да се оттърся от този товар!!!
© Ани All rights reserved.