17.05.2007 г., 10:12

Товар

952 0 1
 

Нещо странно се случва с мен,

нещо, което не мога да проумея и ме мъчи всеки ден.

Какво е това, което изпитвам, постоянно аз се питам...

Любов ли е или омраза, не знам...

но е нещо, което ме изпълва със срам.

Чувствам разочарование и слабост...

a вече дните ми не са изпълнени с радост.

Сякаш няма да се върне старото време

 и всичко, което чувствам е като едно тежко бреме...

Дори и сърцето ми се свива,

не мога да дишам - дъхът ми секва (спира).

Загубих способността си да мисля

и само се опитвам да вникна в проблема.

Губя връзката с външния свят

и се затварям в себе си, в един собствен свят.

Искам да заплача, но не мога,

искам да живея - но вече и това не умея.

Лесно е да захвърля всичко на една страна,

лесно е да кажа, че за нищо не ми пука,

но съвестта остава нечиста, а сърцето с дупка.

Разтревожена за всичко, без да има някаква логика.

Искам спокойствие, да не мисля за това,

да  можех само да се оттърся от този товар!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер е Ани Изпълнено с много ноебясними и познати чуства... Радвам се , че си се помъчила да ги изразиш,и то доста упешно,да не кажа перфектно

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...