Нещо странно се случва с мен,
нещо, което не мога да проумея и ме мъчи всеки ден.
Какво е това, което изпитвам, постоянно аз се питам...
Любов ли е или омраза, не знам...
но е нещо, което ме изпълва със срам.
Чувствам разочарование и слабост...
a вече дните ми не са изпълнени с радост.
Сякаш няма да се върне старото време
и всичко, което чувствам е като едно тежко бреме...
Дори и сърцето ми се свива,
не мога да дишам - дъхът ми секва (спира).
Загубих способността си да мисля ...