Този ден

Първият учебен час
чувам аз познатия глас.
Клас стани, клас мирно,
в нашето училище ефирно.
Димитре, млъкни!
Деси, на дъската застани!

Музиката е наред,
аз... забравих тоз куплет!
Боже, Боже, помогни,
мене пощади!

Математиката аз зная,
но щом влезе даскалката в наш'та стая -
грътнах си езика, загубих си гласа,
 забравих да запиша, настинах на мига.
  - Задачата рeши!
Господи, помогни, помогни!

По Английски бях отличничка,
Супер ученичка,
но Good Bye или Hello!
Yes or no, no, no!
Good morning ли беше или Good evеning?
Боже, I'm leaving!

Предната година не беше така,
защо забравих всичко точно сега?
Главата ме боли!
Мамоооо, помогни!
Дано да е сън,
да изляза с приятели навън.

После обещавам,
над учебниците да залягам!
Дано да сънувам,
после да изляза с приятелки да пазарувам.

Моля ти се, събуди ме,
ще прославя твойто име!
Само ми кажи, че е шега,
измама, сън, лъжа!
Искам да ходя на море,
искам пак слънце да пече!
Моля, моля, моля те!!!