Набрах в гората шепичка
ягоди,
с аромат на планинска
зора,
инжектиран венозно в
кръвта ми,
ведно с обичта ми към теб,
моя тъга!
Поеми на глътки от душата ми
дива,
вгледай се в мен, усмихни се,
стопли ме,
нека да сме днес щастливи,
дори временно,
да бъде този ден само наш -
на теб и мен,
с шепичка дивни ягодки
перлени!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
И аз теб, Ире!!!