Набрах в гората шепичка
ягоди,
с аромат на планинска
зора,
инжектиран венозно в
кръвта ми,
ведно с обичта ми към теб,
моя тъга!
Поеми на глътки от душата ми
дива,
вгледай се в мен, усмихни се,
стопли ме,
нека да сме днес щастливи,
дори временно,
да бъде този ден само наш -
на теб и мен,
с шепичка дивни ягодки
перлени!
© Валентин Василев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И аз теб, Ире!!!