24.06.2013 г., 17:25

Този ден

685 0 5

 

 

 

     Набрах в гората шепичка

                                                ягоди,

     с аромат на планинска

                                                   зора,

     инжектиран венозно в

                                         кръвта ми,

     ведно с обичта ми към теб,

                                            моя тъга!

 

     Поеми на глътки от душата ми

                                                     дива,

     вгледай се в мен, усмихни се,

                                           стопли ме,

     нека да сме днес щастливи,

                                  дори временно,

     да бъде този ден само наш -

                                       на теб и мен,

     с шепичка дивни ягодки

                                             перлени!

 

 

 

        

                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...