valqka (Валентин Василев)
515 2124
9 июл. 2013 г., 09:11  

Този калейдоскоп - живота 

  Поэзия » Другая
545 0 11

 

 

     

      Повече се радвам,

                        само понякога плача

     над ориста на човека

                        да бъде човечен,

     че не е робот,

                        преместващ нещо,

      който отвътре сиво метален

                                               е вечно.

    

     Какво е животът ни?

                   Калейдоскоп или кълбо?

     Премята ни сезонно

                         от светли дни 

                                 в тъмни нощи,

     от добро във зло.

                         Намята ни любов,

     обещаваща силна обич

                         или наритване ...

     Но все ни е малко -

                         искаме още и още ... 

 

     Поживях вече доста

                                               години,

     и вчера и днес доживях,

                          но утре дали ще ме има

                                              не знам .

     Умирах ефективно

                                        вече два пъти,

     отивах, връщах се, ридах,

                                         и отново се смях,

     но за третия - знам ли,

                                          и хороскопа

     премълчава ме ням!

 

     Понякога те мачкат моменти,

                            които всичко ти вземат -

     радост, любов, въжделения,

                                                    копнежи,

     умираш от мъка, тъга,

                                              без надежди,

     иска ти се това да се свърши -

                         да умреш - така изведнъж!

 

     Е, не бива! Съдба е да умираш

                                                      душевно

     хиляди пъти, но човека

                                не е робот -

                                       ражда се само веднъж! 

    

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Ася! Бъди жива и здрава! Успехи!
  • Хиляди пъти умираме,но все пак сме живи...много точно казано!Аплодисменти,Вальо!
  • Колко още? Кого да попитам? Колко дни, колко нощи горчиви... да ми кажат хиляда...в очите, за да знам да събирам ли сили... Колко още? Колко болка ще свия, в разрушеното тяло порязано? Кой да питам? Къде да се скрия? Слушам...чета те...ти казвай ми!!!
  • Признателен съм ви за посещението, отзивите и оценките, Силве, Кети, Ели, Ивон и Далия! Светли безоблачни дни ви желая с обич!
  • И както казват хората - " Животът е радост и тъга. " Или пък - " И смъртта е хубава, ако е начало на нещо. ". Ти си го описал прекрасно, Вальо. Хващат ме за гърлото твоите думи. Все пак нека радостта да бъде в повече, желая ти го съвсем искрено ! Поздрави за хубавата творба !
  • Съдба е да умираш душевно...
    Много точно казано! Поздрав!
  • Ех, Валяк, личи си, че си тежка машина... размислих се над твоя стих и ми се доплака. Горчиво и пивко - като осмарски пелин!
  • Харесах!
  • С благодарности към Алекс, Естрея,Краси и Дани! И хиляди поздрави!
  • Мдааааа!Умираме хиляди пъти,значи можем и още...Живи сме!Поздрав!
  • Подкрепям думите ти!
Предложения
: ??:??