Този калейдоскоп - живота
Повече се радвам,
само понякога плача
над ориста на човека
да бъде човечен,
че не е робот,
преместващ нещо,
който отвътре сиво метален
е вечно.
Какво е животът ни?
Калейдоскоп или кълбо?
Премята ни сезонно
от светли дни
в тъмни нощи,
от добро във зло.
Намята ни любов,
обещаваща силна обич
или наритване ...
Но все ни е малко -
искаме още и още ...
Поживях вече доста
години,
и вчера и днес доживях,
но утре дали ще ме има
не знам .
Умирах ефективно
вече два пъти,
отивах, връщах се, ридах,
и отново се смях,
но за третия - знам ли,
и хороскопа
премълчава ме ням!
Понякога те мачкат моменти,
които всичко ти вземат -
радост, любов, въжделения,
копнежи,
умираш от мъка, тъга,
без надежди,
иска ти се това да се свърши -
да умреш - така изведнъж!
Е, не бива! Съдба е да умираш
душевно
хиляди пъти, но човека
не е робот -
ражда се само веднъж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
