Този кръговрат...
С всеки - и с теб и с мен
по нещо все се случва,
макар да е деня обикновен
или рядко да се превръща в чудо...
В низ от върхове и падове -
запознанства, влюбвания, срещи,
семейни грижи или раздели
(когато ти е просто гадно),
ний се радваме безмерно
или се злим,
или сме от мъка онемели...
Все в този кръг се тъй въртим -
и онзи ден, и днес, и утре,
и бащите ни, и ние, и децата,
разделяни на лоши и добри,
програмирани като компютри,
ни увлича кръговрата...
Така е Всемирът устроен,
в замайващи кръгове живот,
раждаме се, за да умрем,
откъснали парченце небосвод...
Как не искам да ме овъртява
цикъла на човешката случайност,
тихо си мечтая да съм във спирала,
изначален до безкрайност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
