20 февр. 2011 г., 19:17

Този страх...

1.1K 0 2

Този страх - да не бъдеш ранен -

вярвай, двойно във себе си имах,

че те срещнах тъй късно за мен...

Закъсняла... а с тебе привикнах...

 

Може би със последния влак

и с объркана своя посока,

няма с теб да намериме бряг,

че за грешки изтече ни срокът...

 

И какво ли, че чувства добри

още пазят душите на двама?

Изхабени... Какво, че боли?

Ти и аз сме отворена рана...

 

Този страх - да не бъдеш ранен -

вярвай, двойно във себе си имах...

че те срещнах тъй късно за мен...

и уви... закъсняла, обикнах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...