Feb 20, 2011, 7:17 PM

Този страх...

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Този страх - да не бъдеш ранен -

вярвай, двойно във себе си имах,

че те срещнах тъй късно за мен...

Закъсняла... а с тебе привикнах...

 

Може би със последния влак

и с объркана своя посока,

няма с теб да намериме бряг,

че за грешки изтече ни срокът...

 

И какво ли, че чувства добри

още пазят душите на двама?

Изхабени... Какво, че боли?

Ти и аз сме отворена рана...

 

Този страх - да не бъдеш ранен -

вярвай, двойно във себе си имах...

че те срещнах тъй късно за мен...

и уви... закъсняла, обикнах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...