20.02.2011 г., 19:17

Този страх...

1.1K 0 2

Този страх - да не бъдеш ранен -

вярвай, двойно във себе си имах,

че те срещнах тъй късно за мен...

Закъсняла... а с тебе привикнах...

 

Може би със последния влак

и с объркана своя посока,

няма с теб да намериме бряг,

че за грешки изтече ни срокът...

 

И какво ли, че чувства добри

още пазят душите на двама?

Изхабени... Какво, че боли?

Ти и аз сме отворена рана...

 

Този страх - да не бъдеш ранен -

вярвай, двойно във себе си имах...

че те срещнах тъй късно за мен...

и уви... закъсняла, обикнах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...