Трамвай желание

... И беше утро... Тъпкан бе трамвая...

А пътниците сънени, сърдити,

но на кого и за какво- не знаят,

все още във кошмара на нощите...

И блъскат се, ругаят и проклинат,

и крив им е светът сега по право

опитвайки се по-напред да минат,

или за нещо да се хванат здраво.

А някаква тревожност във трамвая

с невидими послания разлъчва

и бавно нагнетява се в оная

враждебност, със която ги облъчва...

И тъй ще е напрегнато до края,

и все така ще пъплят по маршрута,

но ето: Тя качи се във трамвая

и всичко промени се за минута...

... Една Жена: и млада, и красива

дошла като от приказка вълшебна,

но истинска Жена, със плът игрива,

от този Свят, а с образ от легенда.

Тя бе от тия, дето неизбежно

от първи поглед грабват те изцяло

и беше алармиращо небрежно

покрила с дрехи знойното си тяло:

със къса блузка, гол ѝ бе корема,

с красив загар на бронзова монета,

а пъпът ѝ бе център на Вселена-

загадъчно-примамна за мъжете!...

И всеки, който от жени разбира,

и имал шанс да бъде във трамвая-

там първо жадно погледа си спира

и дълго, тъй по мъжки, си мечтае...

... А после продължава и надолу

към зоната за него забранена,

но във фантазията си: на голо

отива чак до края на корема...

С понятна завист гледаха жените

(такава хубост- да ти окривее!),

но всяка си представяше в мечтите,

как влиза във трамвая като нея...

... И се смени тревожното послание

облъчващо необяснимо хората,

и продължиха със Трамвай желание

забравили: досадата, умората...

Коста Качев,

15.02.2014.