15.02.2014 г., 8:23

Трамвай желание

547 0 0

 

 

Трамвай желание

 

... И беше утро... Тъпкан бе трамвая...

А пътниците сънени, сърдити,

но на кого и за какво- не знаят,

все още във кошмара на нощите...

 

И блъскат се, ругаят и проклинат,

и крив им е светът сега по право

опитвайки се по-напред да минат,

или за нещо да се хванат здраво.

 

А някаква тревожност във трамвая

с невидими послания разлъчва

и бавно нагнетява се в оная

враждебност, със която ги облъчва...

 

И тъй ще е напрегнато до края,

и все така ще пъплят по маршрута,

но ето: Тя качи се във трамвая

и всичко промени се за минута...

 

... Една Жена: и млада, и красива

дошла като от приказка вълшебна,

но истинска Жена, със плът игрива,

от този Свят, а с образ от легенда.

 

Тя бе от тия, дето неизбежно

от първи поглед грабват те изцяло

и беше алармиращо небрежно

покрила с дрехи знойното си тяло:

 

със къса блузка, гол ѝ бе корема,

с красив загар на бронзова монета,

а пъпът ѝ бе център на Вселена-

загадъчно-примамна за мъжете!...

 

И всеки, който от жени разбира,

и имал шанс да бъде във трамвая-

там първо жадно погледа си спира

и дълго, тъй по мъжки, си мечтае...

 

... А после продължава и надолу

към зоната за него забранена,

но във фантазията си: на голо

отива чак до края на корема...

 

С понятна завист гледаха жените

(такава хубост- да ти окривее!),

но всяка си представяше в мечтите,

как влиза във трамвая като нея...

 

... И се смени тревожното послание

облъчващо необяснимо хората,

и продължиха със Трамвай желание

забравили: досадата, умората...

 

Коста Качев,

15.02.2014.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...