30 июн. 2007 г., 13:39

ТРАУР

1.8K 0 19
Благодаря на Парнар за вдъхновението!

По безводните пръсти на чумата,
тук са минали шествия черни!
Този път, под следите на гумите,
помни стъпки и викове гнетни!
Под прахта на последния век,
камънаците помнят ковчезите...
И горчи този въздух проклет,
от зловонния дъх на потерите...
Криволичат обречени дири
от копита на тъжни добитъци -
набедени души за умиране,
без пощада и право на писъци!
Тука вятърът все преповтаря
вой на майки с кървясали длани...
Тук пръстта е молитвено стара
и попила е всякакви рани!
Всяка стъпка тежи и подритва,
ту подкова ръждива, ту трън...
Всяка мисъл - последна молитва!
Всичко води... към вечния сън!
.....................
Селски път. Към забравено гробище.
Буренясала сбирщина камъни.
Тук земята отдавна безплодна е!
И от Бог, и от Дявол забравена!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...