30.06.2007 г., 13:39 ч.

ТРАУР 

  Поезия
1636 0 19
Благодаря на Парнар за вдъхновението!

По безводните пръсти на чумата,
тук са минали шествия черни!
Този път, под следите на гумите,
помни стъпки и викове гнетни!
Под прахта на последния век,
камънаците помнят ковчезите...
И горчи този въздух проклет,
от зловонния дъх на потерите...
Криволичат обречени дири
от копита на тъжни добитъци -
набедени души за умиране,
без пощада и право на писъци!
Тука вятърът все преповтаря
вой на майки с кървясали длани...
Тук пръстта е молитвено стара
и попила е всякакви рани!
Всяка стъпка тежи и подритва,
ту подкова ръждива, ту трън...
Всяка мисъл - последна молитва!
Всичко води... към вечния сън!
.....................
Селски път. Към забравено гробище.
Буренясала сбирщина камъни.
Тук земята отдавна безплодна е!
И от Бог, и от Дявол забравена!




© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??