30 jun 2007, 13:39

ТРАУР

  Poesía
1.8K 0 19
Благодаря на Парнар за вдъхновението!

По безводните пръсти на чумата,
тук са минали шествия черни!
Този път, под следите на гумите,
помни стъпки и викове гнетни!
Под прахта на последния век,
камънаците помнят ковчезите...
И горчи този въздух проклет,
от зловонния дъх на потерите...
Криволичат обречени дири
от копита на тъжни добитъци -
набедени души за умиране,
без пощада и право на писъци!
Тука вятърът все преповтаря
вой на майки с кървясали длани...
Тук пръстта е молитвено стара
и попила е всякакви рани!
Всяка стъпка тежи и подритва,
ту подкова ръждива, ту трън...
Всяка мисъл - последна молитва!
Всичко води... към вечния сън!
.....................
Селски път. Към забравено гробище.
Буренясала сбирщина камъни.
Тук земята отдавна безплодна е!
И от Бог, и от Дявол забравена!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...