Благодаря на Парнар за вдъхновението!
По безводните пръсти на чумата,
тук са минали шествия черни!
Този път, под следите на гумите,
помни стъпки и викове гнетни!
Под прахта на последния век,
камънаците помнят ковчезите...
И горчи този въздух проклет,
от зловонния дъх на потерите...
Криволичат обречени дири
от копита на тъжни добитъци -
набедени души за умиране, ...