Траурен екот

27 июн. 2014 г., 20:17

Поэзия

892 0 2

Кавал заплака под дъждовни капки

и се превърна в шурнала вода.

Заля следи от малки детски стъпки

и ги удави в траурна сълза.

Не замъци, а кръстове от пясък,

по плажовете вече се строят,

а крясъкът на птиците отнася

усмивките от вчерашния град.

Морето днес звучи като камбана

задавена от гледка и от срам.

Трагедия жестока и голяма

размърда политическата сган.

Преплитат свои, лични интереси

с безпомощни, протегнати ръце.

Рейтингът със траур е омесен,

но ще горчи на който го яде.

Пръстта ще скрие жертвите случайни.

Един народ ще хапе свит юмрук.

Белегът от рана ще остане,

за да кънти какво се случи тук.