Траурен екот
Кавал заплака под дъждовни капки
и се превърна в шурнала вода.
Заля следи от малки детски стъпки
и ги удави в траурна сълза.
Не замъци, а кръстове от пясък,
по плажовете вече се строят,
а крясъкът на птиците отнася
усмивките от вчерашния град.
Морето днес звучи като камбана
задавена от гледка и от срам.
Трагедия жестока и голяма
размърда политическата сган.
Преплитат свои, лични интереси
с безпомощни, протегнати ръце.
Рейтингът със траур е омесен,
но ще горчи на който го яде.
Пръстта ще скрие жертвите случайни.
Един народ ще хапе свит юмрук.
Белегът от рана ще остане,
за да кънти какво се случи тук.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
