27.06.2014 г., 20:17 ч.

Траурен екот 

  Поезия
893 0 2

Кавал заплака под дъждовни капки

и се превърна в шурнала вода.

Заля следи от малки детски стъпки

и ги удави в траурна сълза.

 

Не замъци, а кръстове от пясък,

по плажовете вече се строят,

а крясъкът на птиците отнася

усмивките от вчерашния град.

 

Морето днес звучи като камбана

задавена от гледка и от срам.

Трагедия жестока и голяма

размърда политическата сган.

 

Преплитат свои, лични интереси

с безпомощни, протегнати ръце.

Рейтингът със траур е омесен,

но ще горчи на който го яде.

 

Пръстта ще скрие жертвите случайни.

Един народ ще хапе свит юмрук.

Белегът от рана ще остане,

за да кънти какво се случи тук.


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не бива ,не така!По добре юмрукът боздуган да стане!!!
    Достатъчно търпяхме!ВРЕМЕ Е НАРОДЕ!
  • "Един народ ще хапе свит юмрук". Но достатъчно ли е това?
    Поздрав за гражданската позиция!
Предложения
: ??:??