Траурен екот
Кавал заплака под дъждовни капки
и се превърна в шурнала вода.
Заля следи от малки детски стъпки
и ги удави в траурна сълза.
Не замъци, а кръстове от пясък,
по плажовете вече се строят,
а крясъкът на птиците отнася
усмивките от вчерашния град.
Морето днес звучи като камбана
задавена от гледка и от срам.
Трагедия жестока и голяма
размърда политическата сган.
Преплитат свои, лични интереси
с безпомощни, протегнати ръце.
Рейтингът със траур е омесен,
но ще горчи на който го яде.
Пръстта ще скрие жертвите случайни.
Един народ ще хапе свит юмрук.
Белегът от рана ще остане,
за да кънти какво се случи тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
