Трепети горещи

slanceto (Мария)
30 113

24 июн. 2005 г., 19:00

Поэзия

1036 0 2

Някак трепети горещи

във сърцето си усещам,

две метални клещи

спират ми дъха на често.

Аз мълча, не предизвиквам,

тъпча спомени с крака –

сякаш на вълни приличат

и се връщат бавно пак.

Аз не искам, не усещам,

мразя гнилите слова.

С тебе пак ли да се срещам

да говориме така?

Аз за мене, ти за тебе,

уж познайници добри –

двама сме делили нещо,

нека да го разделим.

Ще си взема аз сълзите,

ти горещите слова,

стълбищата неизмити

пред заключена врата.

Нека там да си останат,

в прах да тънат от сега,

че надеждата е скрита

в приказки за чудеса.

С теб не съградихме нищо,

две откъснати цветя

не запалиха огнище,

но догарят в самота.

Утре всичко ще е ново,

думите ще ни горчат,

ала във сърцето голо

истини ще се родят.