Трепети горещи
Някак трепети горещи
във сърцето си усещам,
две метални клещи
спират ми дъха на често.
Аз мълча, не предизвиквам,
тъпча спомени с крака –
сякаш на вълни приличат
и се връщат бавно пак.
Аз не искам, не усещам,
мразя гнилите слова.
С тебе пак ли да се срещам
да говориме така?
Аз за мене, ти за тебе,
уж познайници добри –
двама сме делили нещо,
нека да го разделим.
Ще си взема аз сълзите,
ти горещите слова,
стълбищата неизмити
пред заключена врата.
Нека там да си останат,
в прах да тънат от сега,
че надеждата е скрита
в приказки за чудеса.
С теб не съградихме нищо,
две откъснати цветя
не запалиха огнище,
но догарят в самота.
Утре всичко ще е ново,
думите ще ни горчат,
ала във сърцето голо
истини ще се родят.
© Мария All rights reserved.
